Думата „Коледа“ е толкова дълбоко вплетена в българската култура, че рядко си задаваме въпроса откъде произлиза и какъв път е изминала до днешното си значение. Зад нея обаче стои сложна история, в която се преплитат език, религия и древни обичаи.
Какъв е произходът на думата "Коледа"?
Повечето езиковеди са единодушни, че „Коледа“ има латински произход и е свързана с думата calendae – така в Древен Рим са наричали първия ден на месеца. Особено значение имали Calendae Ianuariae – началото на януари и новата година, когато се организирали празненства, разменяли се дарове и се отправяли благопожелания. С разпространението на християнството терминът постепенно започва да се свързва с празника Рождество Христово.
През Средновековието думата навлиза в славянските езици, като в различните региони се оформят сходни форми – Коледа, Коляда. В старобългарските и църковнославянските текстове тя вече е ясно обвързана с християнския празник, но същевременно запазва и следи от по-стари, езически представи.
Етнографите отбелязват, че на Балканите и в Източна Европа Коледа не е само църковен празник, а съчетава елементи от предхристиянския култ към зимното слънцестоене. В народната традиция това е моментът, в който „старата година умира“, а новата се ражда, носейки надежда за плодородие и благоденствие. Оттук идват и коледарските обичаи – обикалянето по домовете, песните, благословиите и символичните дарове.
Самата дума „коледари“ също произлиза от „Коледа“ и обозначава носителите на добрата вест, които чрез словото си „наричат“ здраве и изобилие. Според фолклористи това е пряко наследство от древната вяра в магическата сила на изреченото слово в повратни моменти от годишния цикъл.
А Рождество Христово?
Наред с народното название „Коледа“, в църковния и официалния език се използва и изразът „Рождество Христово“, който има изцяло различен произход и смислово натоварване. Думата „рождество“ произлиза от старобългарското „рожьство“ и глагола „родити“, със значение „раждане“, „произход“. В този контекст терминът обозначава самото раждане като събитие, а не празника в неговото календарно или обредно измерение.
Изразът „Рождество Христово“ е пряк превод от гръцкия църковен термин Γέννησις Χριστοῦ (Genēsis Christou) и латинския Nativitas Christi. Той навлиза в българската книжнина чрез църковнославянския език и се утвърждава като официалното наименование на християнския празник още през Средновековието. В богословски план акцентът е не върху зимния цикъл или новото начало на годината, а върху раждането на Христос като централно събитие в християнската вяра.
За разлика от „Коледа“, която носи силен фолклорен и народен заряд, „Рождество Христово“ принадлежи на литургичния език и се използва в богослужението, църковните текстове и официалните документи. Именно чрез този термин Църквата ясно отделя християнския смисъл на празника от по-старите езически представи, свързани със слънцестоенето и годишния кръговрат.
С течение на времето двете названия започват да съществуват паралелно. В ежедневната реч и народната традиция доминира „Коледа“, докато „Рождество Христово“ остава маркер за религиозното съдържание на празника. Това двойно наименование е показателно за начина, по който българската култура съчетава църковната традиция с народното наследство, без едната напълно да измести другата.
Днес „Коледа“ се възприема най-вече като християнски празник, посветен на Рождеството на Иисус Христос, но езиковият ѝ произход напомня, че зад съвременното значение стоят векове културни пластове. Именно тази многопластова природа прави думата толкова устойчива – тя е както религиозен символ, така и народен празник и част от живия език, който продължава да свързва миналото с настоящето.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Хасан
Коментиран от #10, #11
17:34 18.12.2025
2 Данко Харсъзина
Коментиран от #3
17:35 18.12.2025
3 честен ционист
До коментар #2 от "Данко Харсъзина":
По твоята логика Великден трябва да се кава - Тричане, което няма да е много по-различно от действителността де.17:39 18.12.2025
4 Сатана Z
Коментиран от #6
17:40 18.12.2025
5 кокошка в главата
Коментиран от #7
17:41 18.12.2025
6 честен ционист
До коментар #4 от "Сатана Z":
По телевизията просто казват Рождество, без да се уточнява на кой. Също както на 3 март казват Освобождението - от кой, всеки може да си тълкува, както иска.17:44 18.12.2025
7 честен ционист
До коментар #5 от "кокошка в главата":
Скоро ще бъдеш класифициран като домашен терорист.17:45 18.12.2025
8 Хмм
17:46 18.12.2025
9 Всичко в статията са врели-некипели ,на
17:48 18.12.2025
10 По-скоро
До коментар #1 от "Хасан":
Коледарите символизират овчарите, които са сред първите свидетели на Рождество Богомладенеца, които разнасят Благата Вест сред другите хора. Така и коледарите благияещават пи домовете.17:57 18.12.2025
11 Без съмнение
До коментар #1 от "Хасан":
За всички християни е по-правилно да казват Рождество Христово. Но и Коледа е същото.Коментиран от #13
17:59 18.12.2025
12 Kaлпазанин
18:00 18.12.2025
13 честен ционист
До коментар #11 от "Без съмнение":
Спорно е кога се е родил Христос. В Библията пише, че финиковите палми по товеа време са имали плодове. През декември фурмите дори още не са покълнали, а се берат през лятото.Коментиран от #15
18:03 18.12.2025
14 Роки
Коментиран от #17
18:06 18.12.2025
15 Спорно е
До коментар #13 от "честен ционист":
...и КОЙ е баща му,защото до сега...никой не го е виждал...18:08 18.12.2025
16 неоснователен мит
18:10 18.12.2025
17 Светът го има мнооого преди
До коментар #14 от "Роки":
Някой да ви спусне това рождество на недълбокоумните18:14 18.12.2025
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Лесно е
18:19 18.12.2025
20 Хасан
Коментиран от #22
18:20 18.12.2025
21 Камбаната бие тревожно
18:25 18.12.2025
22 Пример
До коментар #20 от "Хасан":
Не се притеснявай браче Хасане, те и християните като станат на 60 разбират, че опаковката пречи!18:27 18.12.2025
23 Конспиратор
18:31 18.12.2025
24 да, ама не
Коментиран от #25, #26, #27
18:34 18.12.2025
25 Хипотетично
До коментар #24 от "да, ама не":
Тази хипотеза е много по-вероятна от римската дума за първия ден на всеки месец, нещо повече : раждащият се месец в първия си ден е по-скоро заемка от иврид.18:45 18.12.2025
26 да, ама не
До коментар #24 от "да, ама не":
продължениеРеално рождеството символизира "раждането" на нов годишен сезон, а деня в който се отбелязва е зимното слънцестоене.Това е най късия ден и най дъгата нощ в цялата година. След този ден деня много бавно започва да нараства, а нощта да намалява. Това още от дълбока древност е констатирано и народите които са почитали слънцето като бог на този ден почитат "раждането" на новия бог ("новото" слънце, което постепенно прогонва мрака и удължава деня).
18:51 18.12.2025
27 върджин мери
До коментар #24 от "да, ама не":
дaй ceгa нa ивpит и кaк ce пишaт и пpoизнacят звyцитe пpи пopoчнo зaчaтиeКоментиран от #28
19:02 18.12.2025
28 да, ама не
До коментар #27 от "върджин мери":
Не съм евреин, не ползвам и не разбирам иврит. За друго не толкова, но аз също се консултирах за конкретната фраза на иврит с преводач.19:08 18.12.2025
29 Българин
тази вечер , Коладе!
Николай Йован Образопис (Никола Образописов), 1869 г.,
Стенопис от старата църква в с. Старо село
19:19 18.12.2025
30 Българин
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,
19:22 18.12.2025
31 Българин
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка
Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,
Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.
Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:
Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ
19:24 18.12.2025
32 Българин
Упазени со устно предание при Македонско-Родопски-те Българо-Помаци.
Собрани и издани Стефаномъ Ил. Верковичемъ. Книга друга. 1881 г. г.
19:27 18.12.2025
33 Българин
...
И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал.
И роди два сина: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни - сиреч
"Болг се роди , Коладе, тази вечер, Коладе",
и прочие повтарящи многократно и споменаващи името Колад.
Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.
19:28 18.12.2025
34 Българин
Спиридон Иеросхимонах, 1792 г.
"История во кратце о болгарском народе славенском"
19:29 18.12.2025